За настинките и витамин Ц

Всички кашлят, кихат, подсмърчат. Зима (?) е и се отпочнаха настинките.

И разбира се, започна се с бясното купуване на витамин Ц, препоръчването на витамин Ц и прочие.

За съжаление, освен ако нямате скорбут, витамин Ц е напълно безполезен при настинка. Не, наистина, честна дума, няма смисъл да си купувате витамин Ц.

Разбира се, увеличения прием на плодове, зеленчуци, мед, обличане адекватно, спорт, балансирана диета, задължително ще помогнат за евентуалните грипни настинки… но не и витамин Ц.

xkcd

Същото важи и за мултивитамините като цяло. Освен ако не са изрично предписани от лекар заради липси, самоволното им купуване и консумиране, е безполезно, безсмислено, а понякога дори откровено вредно. В най-добрия случай имате обогатена с витамини урина, в най-лошия случай може да предозирате на някои елементи, от които имате нужда от много малко количества.

Митът за полезността на витамините е много интересен, защото е базиран на частица истина, на нобелов лауреат с две награди и разбира се, на медиите, които с удоволствие повтарят и разпространяват нещо. За капак, в схемата се включват и хора, които просто гонят печалба и искат да се възползват от новата, популярна мода.

Дори днес във всяка аптека може да се видят десетки видове витамини. За него, за нея, за деца, за каквото ви хрумне.

От списание “Българска наука” са написали разкошен, детайлен текст по темата, можете да го намерите тук, страницата е 63.

Другата опция е да видите краткото предаване на Адам долу.

Добре де, ама какво толкова, че някой си е купил витамини или е направил нещо друго, за да се чувства добре? Плацебото е голяма работа и може да е от голяма полза, нали?

Ами… и да и не.

От една страна, да, плацебото може да свърши чудеса, от друга така или иначе сме се свръхмедикализирали и се пият лекарства за щяло и нещяло, отделно, че за грип често се пият антибиотици (което е безсмислено, освен в строго специфични ситуации), така че… пиенето на безвредни витамини наистина може да е по-добрата опция.

Обаче… важно, изключително важно е да знаем какво консумираме и защо. Реално консумацията на витамини е вид измама, която все още се случва, за сметка на стотици, хиляди хора, които пръскат излишни пари. И… освен всичко, може да е вредно. На свой ред прави хората уязвими за други измами, защото се вярва сляпо, дори когато информацията, че дадена практика не е полезна или нужна, е леснодостъпна.

И разбира се, винаги можем да си сложим една противогрипна ваксина и да приключим с ядовете. И не, от ваксината няма как да се разболеете от грип, защото вирусът във ваксината е обработен и “деактивиран”. Все пак, да не се забравя, че отнема няколко дни, за да да бъде активна имунизацията, т.е. не очаквайте, че се активизира от първата минута. Тялото му трябва малко време, за да обработи и да се аклиматизира.

Референции:
https://www.webmd.com/cold-and-flu/cold-guide/vitamin-c-for-common-cold#1

https://nccih.nih.gov/health/flu/indepth

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23440782

https://link.springer.com/chapter/10.1007%2F978-3-7643-9912-2_13

 

Искат да застрояват Пирин. Пак. Хайде не.

Една от най-безумните идеи е, че имаме нужда от повече писти, хотели и лифтове, вместо да се подобри вече съществуващата инфраструктура.
Простата истина е, че това си е чиста проба пране на пари под претенцията за развиване на българския туризъм.

И сега са подкарали Пирин. Пак.

Досега сме успявали да спрем всеки такъв опит, не виждам причина и този път да не успеем.
Как може да се включите и да помогнете е описано по-долу. Има директно готова бланка, която може да се копира или да използвате информацията в нея, за да се ориентирате и да я редактирате по ваши предпочитания.

Според обявено от Министерството на околната среда обществено обсъждане с краен срок 22 декември,предстои да се приеме промяна в действащия План за управление на НП “Пирин”, която увеличава 4,6 пъти територията с разрешено строителство в националния парк – строителство, което е свързано с изсичане на вековни черномурови, смърчови, елови и букови гори с площ от над 8000 декара. Този опит за заобикаляне на строгата защита на Пирин, осигурявана от Закона за защитените територии (ЗЗТ) и действащия от 2004г План за управление се случва, докато проектът за нов План за управление на НП Пирин, срещу който протестираме от 2015г., е обект на съдебни спорове и не може да обслужи интересите за сечи – засега.

Проекторешението на Министерски съвет за промяна на действащия план предвижда разрешаване на строителството в 4,6 пъти по-голяма от досегашната територия от парка и се предвижда за приемане тихомълком между Коледа и Нова година.

За да не допуснем това, важно е да регистрираме възможно най-голям брой негативни становища в рамките на обявеното обществено обсъждане – чернова на такова становище има в прикачения по-долу файл.

КАК да помогнете?

1. Копирайте текста по-долу
2. Поставето го в майл
3. Изпратете майла до m.kalugerov@moew.government.bg, s.todorova@moew.government.bg, valeriaangelova@moew.government.bg, edno_gishe@moew.government.bg, team@zelenizakoni.com, azpirin@abv.bg
4. Копието ни е нужно, за да имаме реална представа колко негативни становища са изпратени до МОСВ
5. Изисквайте входящ номер – ВНИМАНИЕ: МОСВ издава един и същи входящ номер на всички податели на становища срещу промяната на Плана за управление на Пирин – до момента те са 240, а те ще кажат, че тези мнение важат колкото 1! Молим, пращайте становища и настоявайте за УНИКАЛЕН  входящ номер за своето индивидуално становище! За подробности https://www.facebook.com/sdruzheniezaizsledovatelskipraktiki/posts/948864888587923
6. Препратете вашето писмо до свои приятели и ги помолете за ПОДКРЕПА!

Молим всеки гражданин, който е против по-нататъшни строежи и сечи в Национален парк „Пирин“, да изпрати до 22-ри декември подобно становище, за да изискаме да се оттегли проекторешението на МС за прокарване на нови строежи с незаконна (неподложена на екологична оценка) промяна на ПУ на НП „Пирин“.

Становищата трябва да се изпратят не по-късно от 22 декември до Министерството на околната среда (МОСВ) на адреси: m.kalugerov@moew.government.bg, s.todorova@moew.government.bg и valeriaangelova@moew.government.bg. В същия имейл копирайте и деловодството на МОСВ –edno_gishe@moew.government.bg – и в текста на имейла изискайте да отговорят с входящ номер на МОСВ за становището Ви. Най-добре е да изпратите становището подписано като сканиран прикачен документ – но във всички случаи настоявайте за входящ номер.

Молим да изпратите становищата си с копие до team@zelenizakoni.com и azpirin@abv.bg  – за да имаме реална представа колко негативни становища са изпратени до МОСВ. Моля, препратете ни и получените от МОСВ входящи номера за становищата ви!

Една доста фалшива новина* (препубликуван текст)

Първо много се смях на увода. После просто четях с удоволствие и бях очарована от текста. Препоръчвам горещо блога на Bunny Lava. 🙂

Една доста фалшива новина

Една четвърт от българите твърдят, че всеки ден попадат на “фалшиви новини”. Седем от десет пък твърдят, че са попадали на такива, макар и не непременно всеки ден. Но има едни 13%, които дори не знаят какво е това.

Ако сте от тях, спокойно, не се тревожете: никой не е в състояние да научи всичко на този свят, a и за да научите какво са фалшиви новини и да знаете как да ги различавате от останалите, ще трябва да научите още толкова много неща, че вероятно е по-добре изобщо да не започвате. Така че, зарежете този текст, в него няма нищо интересно за вас, той е, хм, фалшива новина. Наистина.
За останалите, ето за какво си мисля тези дни по темата:
Не можем да разсъждаваме и да говорим за фалшивите новини без да сме наясно какво е журналистика и какво е свободно слово. Няма да обиждам никого с моите собствени или цитирани дефиниции за журналистика и свобода на словото. Само ще кажа, че според мен фалшивите новини са дериват на гарантираните със закон свобода на словото и свобода на изразяване, както и на многообразието на видовете журналистика. Фалшивите новини изобщо не са някакъв нов феномен – има ги от векове, даже хилядолетия, но днес те появяват и разпространяват в нечуван в историята мащаб и с невъобразима скорост. Благодарим ти интернет, благодарим ви социални мрежи, благодарим ви мобилни телефони с камери и видеозапис – заради вас сега всеки човек е медия и понякога, напълно без да иска и съвсем непреднамерено може да започне да бълва фалшиви новини.

Не трябва ли да се направи нещо по темата? Вероятно трябва. Лошото е, че всеки опит да бъде прекъснат потокът от фалшиви новини чрез принудителни мерки, като например спиране на сайт, печатно издание или предаване по телевизията, неминуемо ще бъде най-малкото на ръба на цензурата, която е обратното на сободното слово и е нещо лошо… Нали? Или не е?.. А не може ли само мъничко цензура все пак? Съвсем мъничко, колкото да спрем да се ядосваме за известно време, че баба ни е шернала малоумна статия за лечебните свойства на препиканото от девица мушкато?

Изобщо, кога и дали въобще някой има право да ограничава правото на автора или журналиста да информира и да анализира ставащото в света около него, дори когато го прави по откровено малоумен, лъжлив или дори направо опасен начин?

Не, не може и никой няма право на нещо подобно, не и в демократична обществена среда. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, всеки е сам за себе си в тази информационна война и трябва сам да намери начин да различава фалшивата от истинската новина, измислицата от факта и т.н. Да, това може да бъде доста трудно, със сигурност изисква образование и аналитичност, но това мисля е единственият честен и сигурен начин. Или почти единственият. Ако фалшивата новина касае лично вас, можете да опитате да осъдите авторите на новината и изданието, което я е публикувало. Желая ви много сила и упоритост, както и ви пожелавам да имате досататъчно пари, защото също ще ви трябват, особено ако искате материално обезщетение. Общо взето съдебният иск е единственото законно и потенциално успешно средство ако не срещу самите фалшиви новини, то поне към средата, от която се разпространяват и най-добре виреят. Кой знае, може да стане чудо и делото, което заведете да се окаже дотолкова успешно, че да затворите някой гнусен, жълто-кафяв сайт.Но фалшивите новини изобщо не са най-големият ни новинарски проблем. Те са следствие и от процеси, които се случват от години пред собствените ни очи. Спомнете си, че повечето български печатни медии са собственост на различни бизнесмени, до един в специфични, често променливи отношения с власта. Един от тези бизнесмени, освен медии притежава и най-съществените разпространителски фирми, без които нито един вестник не може изобщо да достигне до читатели. Овладяването на медиите от страна на политици и бизнесмени и принуждаването на медиите да обслужват конкретен политически и/или бизнес интерес е грубо нарушение на всеки аспект на свободата на словото и доста по-сериозен проблем според мен от фалшивите новини. Всъщност, за мен е очевидно, че aко някак успеем да се спрaвим с този модел, ще успеем ако не да премахнем, то поне доста да ограничим и фалшивите новини. Нека бъда разбран правилно – не виждам нищо лошо бизнесмен да притежава медия. По принцип.

Някъде по средата на всичко това остават самата журналистика и самите журналисти. И това, впрочем, е точното им място. Журналистиката и журналистите винаги са били в двойна роля: от една страна те са мост между значимите, интересните и силните на деня и нас останалите. Но от друга страна, те са и мембрана с избирателна пропускливост, която решава коя информация е новина, и коя факт, който може да бъде подминат без да се съобщава. Това двойнствено състояние е и проклятие, и благодат за хората в медиите, но същината, есенцията на техния занаят се състои в избора в кой момент кое от двете ще бъдат. Този избор изобщо не е лесен и като цяло зависи от куп фактори, сред които има и някои доста отнесени неща като личен морал и професионална етика, но и някои доста конкретни като закони например. И възможността да правят точно този избор дава на медиите авторитет и значимост, които често оприличаваме на истинска власт.

Няма как да има честна и качествена журналистика без свобода на словото. Тя е свещено благо на демокрацията, но понякога води до уродства от типа на фалшивите новини. Също така обаче в условията на демокрация всеки е отговорен за своите действия. Това се отнася както за обикновените хора, така и за журналистите, въпреки (а може би и именно заради) специфичния им статут на свързващо звено. И журналистите го знаят и макар че досега да не е открит напълно ефикасен начин да опазят потребителите от фалшиви новини и от пристрастна журналистика, хората се опитват – чрез саморегулация, чрез авто-цензура и т.н., но се опитват, дори в България… Макар че саморегулацията е по-скоро тъжна шега. Ако не сте го знаели, да знаете, че има поне два етични кодекса на българските журналисти и информационни организации, към които са поели ангажимент да се придържат болшинството български медии. Естествено, тези етични кодекси масово не се спазват, но това няма особено значение защото не само медиите, а и повечето от потребителите на новини не виждат особен проблем в това. Неспазването на тези етични норми всъщност е много по-съществено ограничаване на свободното слово от всяко дело срещу медия или журналист заради фалшива или клеветническа новина.Да, така е – не всеки път, когато от дадена медия или даден журналист бъде потърсена сметка в съда за начина по който си върши работата това задължително е “посегателство над свободата на словото”. Както и не всеки път, когато си купите вестник или отворите в сайт с напечатани в него новини, коментари и анализи, това непременно е “свободно слово”. Може да е просто сбирщина фалшиви новини.

За рекламирането в интернет и как нормални рекламодатели могат да се окажат на гадни сайтове

За Райфайзен и рекламирането им в “Блиц” чух всякакви реакции, но основно ми направи впечатление желанието за обяснение, че всъщност те не се рекламират УМИШЛЕНО и КОНКРЕТНО на този сайт, просто са наели фирма, която е закупила на едро рекламни площи по различни сайтове и то така… случайно.

Няколко коментара към това.

1. Отговорът на Райфайзен директно отстрелва опцията, че те не са знаели. Знаят и тези, които ми отговориха, не виждат проблем в това.
2. Некадърността не е извинение.

Отварям една скоба и как работи рекламирането в интернет.
Мрежата разполага с площи за реклама по различните сайтове. За да се рекламира дадена реклама там, има конкретна схема (може да има повече от 1 схема).
Използващите мрежата имат профили, тези профили са изградени чрез бисквитките на сайтовете, които са посетили, някои от които си го следват, където и да хори.
При посещение на даден сайт, на заден фон за милисекунди се случва наддаване – различни реклами, които търсят точно такъв човек, имат заложени конкретни стойности, които биха платили за да стигнат до него, като имащи най-висок залог, печели и рекламата се показва на дадения човек.

Наддаването е полу-автоматичен, залагат се някакви цели на системата, слагат й се ограничения, но реално тя извършва немалка част от работата автоматично. Има предварително уточнени параметри, които са зададени.

И сега важния момент: възможно е да се поставят ограничения – да се блеклистнат конкретни категории сайтове, конкретни сайтове, конкретни теми и т.н.

Т.е. рекламите, които виждаме не са случайни, базирани са на база къде и какво сме правили преди. Отдаващите рекламно място и купуващите рекламно място могат да уточнят кой и какво може да се вижда или да не се вижда.

Райфайзен, кафявите медии – част 2

След вчерашния имейл, който изпратих относно рекламирането им на сайта на Блиц, не очаквах отговор преди Коледа, ако трябва да съм честна.
Изненадах се, когато видях, че са ми отговорили.

Его и отговора:

Здравейте,
Благодарим ви за мнението и заявената позиция, ще ги имаме предвид.
Като универсална банка се стремим към масова аудитория и рекламираме в най-посещаваните сайтове – не само в blitz.bg. Бихме се радвали да споделите кои сайтове посещавате вие и кои смятате за подходящи за реклама, тъй като постоянно променяме маркетинговата си стратегия предвид медийната среда в България. 

поздрави,
отдел Комуникации

Както забелязвате, абсолютно автоматичен отговор с никакво замисляне на същността на въпроса. Факт, получих отговор дали случайно се рекламират на сайта на кафява медия или не. Абсолютно умишлено е. Няма да коментирам колко се застрелват в крака с подобно признание. Може би предполагат, че няма нищо нередно в това, че дават пари на кафява медия, след като хората я четат. Само че не са прави. Докато отделния индивид отговаря само за себе си, те са банка и всяко тяхно действие рефлектира на репутацията им. И докато отделния човек си носи личните последствия, че се самоманипулира посещавайки сайт бълващ фалшиви новини, активното подпомагане на такъв сайт (както е даването на пари за реклама в подобен сайт, т.е. подпомагайки неговото съществуване) ги прави морално отговорни за информацията, която този сайт публикува. Защо? Защото индиректно те дават пари и подпомагат съществуването му. А това вече е неприемливо поведение за международна организация, която има претенции да има доверието ни, за управление на парите ни.

Опитът да отбият номера с въпроса “а къде да рекламираме?” почти е детински в наивността си. Вие сте международна корпорация, наистина ли не знаете, че НЕ ТРЯБВА да се асоциирате директно или индиректно с компрометирани организации, медии, личности и прочие подобни? Ако това е новина, целия маркетингов и ПР отдел са за уволнение, защото не знаят как да си вършат работата и не знаят защо са там. Защото да, работата на маркетолозите е да продават услугите, компанията и всичко останало, но банковия бизнес (пък и всеки друг бизнес, който има претенции да е легитимен и искащ доверието на потребителите си) не може да си позволи да се компрометира по подобен начин.

Определено този отговор и тази реакция бяха… чисто от пр гледна точка, възможно най-лошата реакция. Можеше да ми кажат, че ще проверят темата и че ще ми дадат отговор по-късно (което щеше да е вярната реакция). С тоз отговор категорично изясниха, че 1. знаят къде са им рекламите 2. не виждат нищо нередно в това.

Задох им втори въпрос, дали планират да продължат да се рекламират в Блиц, при положение, че очевидно са наясно какви са. Интересно ми е кога ще ми отговорят и как.

Не крия, че ако не получа задоволителен отговор, ще потърся мнението на международния офис, а ако и оттам се направят на ударени, ще уведомя регулатора, че индиректно банката спонсорира сайт, за който се знае, че е fake news generator.

Който желае, може да ги попита същото тук: press.pr@raiffeisen.bg или да сподели мнението си директно в туитър акаунта им RaiffeisenBG.

За банките, рекламите и кафявите “медии”

Обърнаха ми внимание, че Райфайзенбанк се рекламират на сайта на Блиц.

В първия момент реакцията ми беше да го обясня, че Блиц се опитват да си припишат несъществуваща легитимност и достоверност, претендирайки, че имат легитимни рекламодатели. Някак не ми се стори реално, че банка с капка адекватност биха се компрометирали, че да рекламират на подобно място.

После обаче ми светна, че е напълно възможно това да е реално. И се замислих колко голяма част от боклучавите “медии” печелят от рекламата на иначе нормални фирми и компании.

Простия факт е, че това всъщност е загуба само и единствено за банката. Никой не вярва наистина на кафявите медии. За една банка обаче всичко започва и свършва с тяхната репутация. Питайте КТБ ако не ми вярвате.

Това, което аз направих беше да им изпратя един имейл и да ги попитам дали това е реална реклама или злоупотребяват с името им. И ако е реална, дали знаят, че се рекламират на сайта еманация на кафявите медии и част от хибридните войни, които се водят в момента или иначе казано, че спонсорират генератор на #fakenews. Интересно ми е какво и дали ще отговорят. press.pr@raiffeisen.bg

Много е трудно директно да се види сметката на бълвоча, с които ни облъчват, по простата причина, че нямаме реални закони, които да налагат или да задължават “медии” да публикуват вярна, проверена и точна информация, без опити за манипулация. Остава задължение на читателя внимателно да следи какво и къде чете. За съжаление обаче не са станали критична маса тези читатели, затова стратегията е да потърсим отговорност на компаниите. Защото докато дават пари и легитимизират подобни неща, идва въпроса, защо е за сметка на нас? Тяхната печалба, е за умишлената манипулация, злоупотреба и вреда на… нас като общество.

И да, фирмите трябва да носят отговорност за това какво промотират и подкрепят, директно или индиректно.
#nofake